Увереност – материали за четене

Доли и семейството ѝ имали ритуал – всяка вечер преди вечеря всеки трябвало да разкаже за едно събитие от деня си —добро или лошо. Освен това, любимата част на Доли била, когато всеки член на семейството получавал възможността да опише “чистото злато”.

“Чистото злато” е всяко голямо или специално събитие за деня. Може да е ситуация, в която си се справил със сериозен стрес или си победил труден противник на корта, или си казал точните думи на приятел и си го накарал да се усмихне. Според Доли най-добрата част от този процес е записването на златните моменти в малка тетрадка, която съхранявали до кухненската маса. Така, ако в някой от дните нямало “златен момент”, родителите изчитали на глас “златен момент” от тетрадката, с което поддържали духа на всички.

Същият принцип важи и в тениса.  Това може да е мачът, в който си играл срещу противник, който никой не е очаквал, че ще победиш, но ти си излязъл и си направил най-добрия си тенис. Това е “златен момент”.

Припомнянето на успехите е ключ към развиването на силна ментална игра не само в тениса, но и във всички сфери на живота. Тенесистите, които могат да “изгледат отново” в съзнанието си успехите си, преживявайки образите в детайли, имат огромно преимущество пред тези, които не умеят да правят това.  Ето как можеш да натрупаш твоите “златни моменти”.

Упражнение: Препълни съзнанието си със “златни моменти”

Запиши си онези моменти, в които си играл красиво, без значение дали е било цял мач или момент от него, без значение дали си победил, или не, защото “златните моменти” са всеки миг на корта, когато си играл най-добрия си тенис. Но направи повече от просто това – след като си запишеш тези “златни моменти”, сложи ги в термобега си и си вади листа, когато ти е нужен (напр. в почивките на тежък мач). Тези “златни моменти” ще направят и този мач “златен” за теб.

Упражнение: Направи си книга на мира

Почти всеки има спомени, които могат да насърчат положителни емоции в настоящето. Спомни си момент, в който си се чувствал напълно спокоен и щастлив. Може би стоеше до красив водопад и усещаше пръските вода или пък седеше на тиха пейка край морето, гледайки как лодките пъплят по водата, или лежеше на върха на планина, гледайки долината отдолу, или пък съзерцаваше залеза над водата. Сега запиши този момент. Опиши го много подробно в твоята книга на мира и го постави в термобега си. Следващия път, когато се усетиш тревожен, неспокоен или притеснен по време на тежък мач, просто прочети няколко изречения от твоята книга на мира. Това ще ти помогне да останеш спокоен в моменти на висок стрес и натиск.

 “В крайна сметка със себе си се бориш най-много.” 

                                                                         Новак Джокович

Замислете са за средата и начина на живот на норвежците, например. Те живеят в доста хладна (за нашите критерии) среда и все пак са ентусиасти на тема “активности на открито”. Имат тенденцията да виждат само позитивите от климата, в който живеят, и имат израз, който улавя точно това: “Няма такова нещо като лошо време. Има лошо облекло.”

Ние избираме да се чувставме отлично в деня си или да се оплакваме от него. Ние имаме правото да изберем дали да останем позитивни по отношение на събития, които са извън нашия контрол (както е с климата), или да ставаме мрачни, защото навън вали.

Същият принцип важи и за увереността ти. Ти избираш дали да вярваш в качествата си, или да смяташ, че другите имат повече талант от теб.

Въпреки че е от съществено значение за всяко начинание, увереността е непостоянна като осемгодишно дете в магазин за бонбони. В един момент иска шоколадови, а после желирани… Страхотното представяне на корта може да ти създаде сладкото усещане за непобедимост. Един лош удар или една глупава грешка обаче може за секунди да влоши отношението ти към теб самия и вярата в способностите ти.

Едно от най-трудните ментални умения е да съхраниш това сладко усещане за увереност, дори когато представянето ти не е най-доброто, на което обичайно си способен. Въпреки това обаче, независимо колко лошо играеш, винаги можеш да избереш да останеш уверен. Без значение колко разочарования или грешки си преживял на корта, все още можеш да избереш да вкусиш това сладко чувство на увереност.

Една от най-добрите истории, които илюстрират това, е тази за Уили Мейс – един от на-великите бейзболисти на всички времена. Негов бивш съотборник разказва как един ден, на старта на голям мач, Уили казал на момчетата: “Това ще бъде велик ден! Излизам 4 за 4 днес. Никакви съмнения.” След като допуска грешка в хода на играта, Мейс се доближава до съотборниците си и казва: “Днес е чудесен ден! Излизам 3 за 4”. След като пропуснал отново, казал, че излиза за 2 от 4, а после – 1 от 4. След неуспех и тогава се усмихнал и казал: “Утре ще бъде велик ден! Ще изляза 4 за 4 днес.”

Преди векове основателят на модерната философия, Рене Декарт, пише, че ние имаме способността да мислим каквото изберем – и мислите ни могат да бъдат както освобождаващи, така и унищожителни.

Този принцип важи с абсолютна сила и за теб и твоята тенис игра. Може да имаш окриляващи мисли, които те освобождават от страховете ти, или може да избереш да бъдеш пълен със съмнения и неувереност. Знай, че ти избираш и имаш правото да избереш да бъдеш уверен. Следващото упражнение ще ти помогне да вярваш, че всеки ден във всеки аспект от живота ти, ти “излизаш 4 за 4”.

 Упражнение: Избирам да бъда уверен

Следващия път, когато имаш мач и усещаш, че увереността ти спада, просто не спирай да си повтаряш: “Аз избирам да бъда уверен” или сходна фраза. Запомни – ти имаш право на избор и можеш да избереш дали да бъдеш уверен, или не. Колкото повече си повтаряш фразата, толкова повече ще вярваш!

Повечето шампиони имат позитивен вътрешен диалог. Те са го превърнали в част от ежедневието си, от начина си на живот и казват сами на себе си точните думи. Сестрите Уилямс например са известни с играта си на сингъл, но в двойките са меко казано страхотен тандем. Един следобед обаче губели мача с много. Трябвало да намерят начин да обърнат нещата, но Винъс не била особено фокусирана, изглеждала разочарована от надвисващата загуба.

Обичайно при смяна сестрите си говорели за всичко: от филми, през пазаруване, до момчета, но по време на тази смяна Серина казала точните думи на сестра си: “Слушай, не ме интересува какво правиш в твоята половина от корта, но аз няма да пропусна топка в моята половина. Ние няма да изгубим този мач!”

След това ѝ казала:  “Виж, Винъс, без значение как се чувстваш във връзка с твоята игра, ти трябва да излезеш на корта, нали така? Ти си тук преди всичко, за да играеш тенис. Но, ти имаш право на избор дали да се състезаваш на високо ниво, или не. Аз ще направя своя избор – да се състезавам на високо ниво. Защо и ти не направиш същото?”

Очевидно Серина може да убеди себе си, да уговори себе си да играе така, че да заслужи победата и величието. Освен това, явно може да убеди и сестра си в същото.

Позитивният разговор със себе си може да направи много повече от това да ни помогне да спечелим. Тази форма на говорене със себе си може да промени дори нашия мозък. Мислите ни създават неврологични импуси, които стимулират създаването на нови невронални пътища в мозъка ни. Колкото повече ние мислим дадена мисъл, толкова по-силни и “лесно проходими” стават тези пътища, така че повторението на позитивните мисли може да зарежда мозъка ни с положителна енергия и ни помага да станем шампиони.

Позитивният разговор със себе си е необходимо да започне много преди началото на мача. Андре Агаси споделя, че се “напомпва” с позитивните мисли още под душа, много преди началото на мача, и след това продължава с позитивното говорене със себе си до началото на мача, както и по време на мача.

За жалост много атлети не са като Серина и Андре. Вместо да се ангажират с позитивно говорене със себе си, те правят точно обратното. Тифани например имаше негативни мисли, които непрекъснато бяха в главата ѝ. Въпреки големият ѝ талант, тя не успяваше да играе добре под напрежение. Преди всеки мач си казваше неща като: “Знам, че пак ще проваля нещата!” и “Не се сковавай пак и в този мач!”

Тези разрушителни разговори със себе си се превръщат “от пътища в магистрали” в мозъка на Тифани. Така тя става своя най-лош враг. Един ден, слушайки как се самобичува Тифани, майка ѝ я попитала: “С кого би предпочела да прекараш времето си преди мач – с човек, който винаги те обижда и те събаря ниско долу, или с човек, който те цени и те подкрепя?”

 “Разбира се, че този, който ме цени”, отговорила Тифани.

Тогава майка ѝ ѝ казала:  “Ти си тази, която саботира представянето си, никой друг”. С това осъзнаване, Тифани започнала да разбира, че тя самата си е препятствието към разгръщане на потенциала. Спряла да си говори негативно и неуважително.

Понякога тази промяна настъпва с простото осъзнаване как се самосаботираш (както е при Тифани). В други случаи е необходимо практикуването на ментални упражнения. Дадената долу ментална техника ще ти помогне да подкрепиш себе си по пътя към целите ти.

 Упражнение: Дневник на най-добрия ми приятел

Точно както Тифани, навярно и ти предпочиташ да бъдеш около хора, които те окуражават преди и след състезание. Ти си този, които е необходимо да се превърне в своя най-добър приятел, ако искаш да постигнеш прогрес.

Като за начало, вземи си малко тефтерче. След това записвай в него по едно позитивно твърдение за себе си всеки ден, например:

 Аз днес съм уверен.

Аз съм отличен тенесист.

 Аз съм психически устойчив.

 Аз лесно се “изправям” след грешките си. 

 Аз се чувствам отлично днес.

 Аз харесвам себе си.

Пиши едно такова твърдение сутрин, още като станеш от леглото. След като натрупаш няколко такива в дневника си, препрочитай ги всеки ден и продължавай да дописваш. Препрочитането ще създаде “позитивен ментален запис” в твоя мозък и ще ти помогне да станеш твоя най-добър приятел.

Сузи е отлична състезателка в юношеския тенис, но ако удари няколко лоши топки, започва да излежда различно: отпуска раменете си, върви по корта, сякаш изобщо не иска да е на него. За съжаление на Сузи, това се е превърнало в неин лош навик. Докато един ден баща ѝ ѝ казал: “Просто се “изпъчи” на корта, без значение колко лошо играеш или колко грешки си допуснала”.  Сузи споделя: “Tези думи бяха като магия. Най-странното нещо е, че когато се държах по този начин, започнах и да се чувствам по този начин!”

Така Сузи научила това, което всички топ състезатели знаят: Победителите не са винаги мотивирани, уверени, жадни за игра. Те също се изморяват, разболяват, “прегарят”, но те знаят, че началото на мача е мигът, в който всички негативни емоциите трябва да останат “на пауза”. Това е и мигът, в който е необходимо да събудят в себе си всички онези емоции, които ще им дадат сила да спечелят.

Как шампионите превръщат страха в смелост и умората в енергия?

Те се държат – или ако ползваме думите на таткото на Сузи, те се “изпъчват”, без значение какво се случва. Великото актьорско майсторство е в това да изобразиш емоция – добрите актьори обрисуват емоции с лицата, очите, ръцете, позите, движенията, походката си. Всичко, което правят, показва на публиката как персонажът се чувства. Но великите актьори не просто показват емоция на публиката – играенето на емоцията може да накара актьорът реално да изпита тази емоция.

Психолозите са установили, че нашите емоции са свързани с нашите поведения. Хората, които често се “изпъчват”, често са и уверени, без значение какви възможности току-що са изпуснали. Хората, които се държат като победители и мислят за себе си като победители, е по-вероятно да станат победители, в сравнение с хора, които се държат като губещи.

Вижте Гарбине Мугуруса, Роджър Федерер или Рафаел Надал. Независимо от всичко, те се държат като шампиони. Те никога не униват и не се разхождат из корта, сякаш губят. Винаги се държат като победители.

Може и никога да не се запишеш на уроци по актьорско майсторство, може никога да не пожелаеш да бъдеш на сцена или на големия екран, но за да отприщиш шампиона вътре в теб, ти трябва да станеш отличен актьор. В който и момент да стъпиш на корта, трябва да се държиш като шампион, да излъчваш увереност, без значение как се чувстваш. И ще се почувстваш уверено, защото емоцията, която изиграваш, е емоцията, която в крайна сметка ще изпиташ.

Следващите упражнения ще ти помогнат да станеш актьора, който всички шампиони е необходимо да бъдат.

Упражнение: Видеозапис на поведението ти

Понякога не осъзнаваме как се държим на корта. За да се справим с това, помоли твоя треньор или родител да заснеме твой мач. След това го изгледай. Ако по време на играта има моменти, в които реагираш негативно, поправи това. Лесно можеш да поправиш действията си, след като вече си ги осъзнал.

Упражнение: Прекрачи прага

Ник Сабан, великият треньор по американски футбол, казва на своите състезатели, че в мига, в който прекрачат прага на съблекалнята, те вече не са ученици, гаджета, синове. Те сега са единствено и само футболисти – никакви други роли не съществуват от този миг нататък.

Изтрий всички други роли и играй само тази на тенис шампион. В мига, в който стъпиш на корта, ти вече не си ученик, син или дъщеря, а единствено и само велик тенис състезател.

Запомни – да се държиш като победител създава онези емоции, от които имаш нужда, за да станеш победител.

Пътят към успеха на тенис корта е съпътстван с много обрати. Играчите, които преминават през тези обрати с решителност и устойчивост, обикновено са онези, които постигнат успех.

Един от великите примери за устойчивост е историята на Томас Едисън. Неговият път към успеха е бил осеян с множество провали. Много пъти в младежките си години той е потъвал в тежки дългове, заради обновяването на оборудването си и постоянния стремеж към това лабораторията му да става все по-добра и по-добра. Освен това, той много пъти се провалял в това да продаде или да популяризира някои от своите ключови открития. В допълнение, други изследователи откраднали негови дизайни и нарушили много от патентите му. А най-известният от всички провал на Едисън е невероятният брой грешки, които допуснал, докато изобрети работеща, практична и безопасна за употреба крушка за осветление с нажежаема жичка.

Устойчивостта на Едисън се базирала на неговия нескончаем оптимизъм. Едисън не гледал на тези провали като на перманентно събитие или като на непреодолимо препятствие, а по-скоро като на път, по който вече няма нужда да върви, защото знае какво произтича от него. Трябвало просто да промени пътя. Той виждал всеки провал като временна блокада на пътя към неговия успех.

Томас Едисън е олицетворение на оптимизма.  Повечето хора имат убеждението, че оптимистът вижда чашата като наполовина пълна, докато песимистът я вижда като наполовина празна. Въпреки че това е архетипната аналогия, психолозите вярват, че разликата между оптимиста и песимиста е как всеки от тях обяснява провала.

Оптимистите са устойчиви, защото следват това, което е известно като стратегията МИГ, когато описват своите провали. Например, когато провалът дойде при оптимиста, той го вижда като „Моментен“. Ако ученик-оптимист се провали на тест по математика, той вярва, че това е моментна ситуация и че утрешният ден ще бъде по-добър. Оптимистите виждат още провала като „Изключение“, т.е. специфичен за тази една ситуация, а не като правило в живота. Оптимистичните ученици, които се провалят на тест, вярват, че не са били добре подготвени за този конкретен урок, но следващият ще бъде различен. Провалът за оптимиста е още „Гъвкав“. Оптимистичните ученици вярват, че поведението им е гъвкаво и могат да го променят, като например да опитат нова стратегия за справяне с дадената трудност. Ако продължим с примера с учениците, то те биха могли да отидат на консултация, за да разберат по-добре материала. Търсенето на промяна и гъвкавост допринася за това успехът да бъде зад ъгъла.

В абсолютен контраст, песимистите оценяват грешките и провалите си точно наобратно – те ги възприемат като Вечни, Всеобхватни и Вън от личния контрол (ВВВ). Първо, песимистите считат, че провалът няма да се промени (т.е. той е вечен или най-малкото много продължителен), т.е. те вярват, че ще продължават да правят грешки и да се провалят. Второ, песимистите вярват, че това ще им се случва във всички ситуции (всеобхватност). Например, учениците песимисти, които не са се справили добре с даден урок по геометрия, са склонни да вярват, че нищо не разбират по този предмет като цяло и не са способни да разберат никой от уроците.  Трето, песимистите вярват, че без значение какво правят, провалът не може да бъде променен, защото е неконстролируем, т.е. той е вън от техния контрол. Ученикът песимист вярва, че нито консултациите, нито повечето време за учене ще му помогнат да разбере урока. За тях случи ли се провал, ситуацията става безнадеждна. 

Добрата новина е, че можеш да станеш по-оптимистичен. Мартин Селигман, автор на “Как да бъдем оптимисти”, и един от най-изявените учени в областта, казва, че оптимистичното поведение може да бъде придобито с придобиването на съответните мисловни модели. Според Селигман всеки може да се научи как да промени мисловните си модели, така че да стане по-оптимистичен.

Тези стратегии ще ти помогнат да развиеш твоята МИГ нагласа на корта:

Упражнение: Да развием “М”

За да подкрепиш разбирането ти за провала като за моментна ситуация, е необходимо да подчертаеш мимолетността на грешките. Ако си играл зле в турнир, осъзнай, че това е само миг, само един от всичките ти турнири, само част от път, в който ще има и върхове, и спадове понякога. Има и такива моменти. 

 Задай си следните въпроси, за да осъзнаеш мимолетността на ситуацията:

 Беше ли на 100% днес? (Може би утре или на следващия турнир ще бъдеш на 100%)

 Какво можеш да промениш в скоро време, така че играта ти да се подобри?

 Ще се чувстваш ли по-добре следващия път, когато си на корта?

 Упражнение: Да развием “И”

За да подкрепиш разбирането си за грешката като за изключение, трябва да подчертаеш как тази ситуация е била специфична, уникална. Например, може би стилът на този опонент не ти е “паснал” на играта, може би следващия път ще имаш готова стратегия за такъв тип опоненти.

Задай си следните въпроси, за да осъзнаеш, че ситуацията е изключение:

 Кое беше специфичното при този противник, което не ми “пасна” на играта?

 Имам ли някакви силни качества, които биха ми били полезни в следващ мач срещу противник сходен на този?

 Как ще подготвиш играта си, така че да “пасне” различно при следващите опоненти?

 Упражнение: Да развием “Г”

За да подкрепиш гъвкавостта си, акцентирай върху това как грешките могат да бъдат променени, ако бъде променено дадено поведение. Например, може да ти бъде полезно да практикуваш дихателни упражнения преди началото на мача; или пък твоята подготовка в деня преди мача може би има нужда от лека промяна; или опитай да включиш нови инструменти за фокусиране преди сервис— тези инструменти могат да формират “ритуал”, т.е. серия от поведения, които ти помагат да подобриш сервиса си и представянето си.

Задай си следните въпроси, за да осъзнаеш гъвкавостта на ситуацията:

  Какво мога да променя, така че следващите ми мачове да бъдат по-успешни?

  Има ли друга стратегия, която бих могъл да ползвам, за да постигна по-голям успех?

 Би ли могла различна програма в деня преди мача да ми помогне да постигна по-добри резултати? 

 По скалата от 1 до 100 колко старание вложих? Мога ли да вложа още старание?

Как да го постигна?

Когато използваш МИГ техниката на тенис корта, много по-лесно ще намериш пътя към психическата устойчивост.

Ако си фен на тениса, вероятно с вълнение си гледал мача на Наоми Осака срещу Коко Гоф в 3-ия кръг на US Open 2019. Вдъхновената Осака беше невероятна, удряйки уинъри от форхенд и бекхенд през целия мач. Осака доминираше в мача от началото до края, печелейки лесно с 6-3 6-0.

Осака сама сподели, че не беше изиграла добър сезон след победата на Australian Open, но беше вдъхновена за именно този мач. Важният въпрос за нас и това, което можем да научим от този мач, е как Наоми Осака се вдъхнови и изигра най-добрия си мач за годината?

Онова, което помогна на Осака да се вдъхнови (и как ти можеш да се вдъхновиш), може да се изведе в 3 основни принципа:

• Нивото на интензивност на Осака беше повишено. От първата до последната точка тя се раздаваше във всяко разиграване, за всеки удар. Представи си нивото на интензивност като двигател. Може да варира от 10 до 100 по десетобалната скала. Осака беше на 90 за целия мач. Ти, разбира се, може да се представяш най-добре, когато интензивността ти е на 50, но ключът тук е да осъзнаеш от какво ниво на интензивност имаш нужда, да го достигнеш и да останеш там. Да го достигнеш и да останеш там е свързано със следващите две точки.
• Невербалното излъчване на Осака, езикът на тялото ѝ – беше позитивен по време на целия мач, окуражаваше се сама след добър удар, свивайки юмрук безброй пъти. Най-важното е, че никога не показа негативен език на тялото след лош удар. Емоциите ни се влияят от действията ни и нейният положителен език на тялото я поддържаше “надъхана” през целия мач.
• Осака бе своя най-добър приятел на корта. През цялото време си говореше позитивно, а това е най-добрият начин да останеш “надъхан” и на онази интензивност, на която играеш най-добре.

Макиавели казва: “Изучавайте действията на знаменитите хора, за да видите как са се държали, изследвайте причините за техните победи и поражения, така че да подражавате на първите и да избягвате вторите.“                                                         

Но това не касае само тениса. Успехът оставя следи. Великите спортисти са страхотни с причина. Страхотните изпълнители във всяка област са страхотни с причина. Наоми Осака е страхотна тенисистка с причина.

Проучи какво прави тя и какво правят други страхотни състезатели. Гледай поведението им преди удар и какво правят след допусната грешка. Гледай как се държат, когато се представят добре и когато не.

Направи повече от просто наблюдение. След като научиш някои важни поведения, моделирай действията си.

Победителите имитират победители.

Ейми Милър се сковаваше под напрежение на корта. Ставаше наистина, наистина нервна и допускаше много грешки. Ставаше негативна и езикът на тялото ѝ го издаваше.

Треньорът ѝ знаеше, че тя е много по-добра тенесистка и резултатите ѝ го показваха. Затова, за да ѝ помогне да се справи с този проблем, той ѝ казал, че ѝ е необходим прякор. Треньорът ѝ знаеше, че Ейми би се влюбила в прякора “Жената чудо”, защото обичаше филма и е споделяла колко много увереност излъчвала Жената чудо във всяка ситуация. Треньорът ѝ казал, че от тук нататък ще я нарича W2 като код за Жената чудо (на англ. Wonder Woman).

В следващия мач, точно преди да сервира, Ейми чула треньора си: “Хайде W2, покажи как се играе!” Тези думи и прякорът ѝ дали огромна увереност в най-точния момент. От него нататък, тя сама нарича себе си “W2”, когато се нуждае от доза увереност.

Ти можеш да си избереш прякор, който да ти дава необходимите емоции, така че да играеш най-добрия си тенис!

Упражнение: Избери си мото

Великият Джон Макенроу има свое мото: ”Винаги напред”.  Джон е казвал, че неговото желание е винаги да се движи напред в живота си. Той винаги опитва нови неща: освен че е тенис състезател, Джон е свирил в група, притежава арт студио, има собствено токшоу, а също е и ТВ коментатор на тенис мачове. Мотото на Джон ръководи цялата му кариера.

Развий си твое мото—такова, което съответства на твоите цели и което да ръководи твоите избори и поведения. Ето няколко предложения:

• Винаги продължавай да опитваш
• Изправи се по-силен от преди
• Бъди визионер
• Никога не се отказвай
• Бъди твоя най-добър приятел
• Не се притеснявай за малките неща 

Избери си мото, което ти “пасва” на теб, и го използвай, за да останеш уверен и мотивиран като Джон Макенроу. 

Вярата в себе си може да подхрани огъня за преодоляване на всяка критика или предизвикателство. Мисленето мащабно е от ключово значение за постигането на страхотни резултати. Случи се с Кърт Лой. Той каза на всички свои приятели, че ще бъде играч №1 в гимназиалния си отбор. Те му се присмяха, защото тогава той беше много далеч от това. Кърт обаче мислеше мащабно, имаше визия и стремеж към успех, затова тренираше и тренираше, и тренираше. Прочете всички книги за тенис и ментална подготовка. Визуализираше себе си като №1. В крайна сметка, отне му известно време, но започна да печели мачове. В университета стигна до №1.

 Ако искаш да постигнеш велики неща на корта и в живота си, трябва да мислиш “на едро”, мащабно!!

 Следните насоки ще ти помогнат:

Упражнение: Мисли мащабно:

Вземи си красив лист хартия и напиши например: „Ще бъда най-добрия играч (в моята възраст / на турнира / в света)“ или „Ще стана част от националната селекция тази година“. Постави го на хладилника или на компютъра си. Всеки път, когато видиш този лист, той ти напомня, че за теб таван не съществува, нямаш ограничения. Можеш да направиш всичко, да постигнеш мечтите си и да достигнеш най-големите висоти – в тениса и в живота си.